Latest topics | » Реклама Съб Юни 02, 2012 5:55 pm by Анди.» Какъв е следващия? Вто Май 29, 2012 5:12 pm by Карълайн Форбс» Кой е любимият цвят на следващият? Вто Май 29, 2012 5:12 pm by Карълайн Форбс» Оцени профила на предишниятВто Май 29, 2012 5:11 pm by Карълайн Форбс» Момче или момиче е следващия ?? Вто Май 29, 2012 5:11 pm by Карълайн Форбс» Смяна на ликътПон Май 28, 2012 4:20 pm by Натали Блекуел» Да бройм от 1 000 Пон Май 28, 2012 1:55 pm by Карълайн Форбс» Ню Йорк,преди две години.Нед Май 27, 2012 2:52 pm by Деймън Салватор» Смяна на иметоНед Май 27, 2012 2:43 pm by Katherine Pierce |
Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 24, на Вто Юни 02, 2020 7:11 am |
| | Скритата пътека | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Katherine Pierce Admin
Брой мнения : 289 Points : 684 Reputation : 4 Join date : 18.05.2012
| Заглавие: Скритата пътека Пет Май 18, 2012 9:34 pm | |
| | |
| | | Ally Stonem Moderator
Брой мнения : 45 Points : 45 Reputation : 0 Join date : 19.05.2012
| Заглавие: Re: Скритата пътека Съб Май 19, 2012 7:13 pm | |
| Стоях на дивана вкъщи и се бях вгледала в тавана. Лакирах си ноктите и си почивах. Направо умирах от скука, този начин на живот не беше за мен. Какво правех в това малко градче? Преди бях в градове като Чикаго, Ню Йорк, Ел Ей или поне Маями. Ала следите на сестра ми свършваха тук, затова и аз се бях заточила в Мистик Фолс. Чудех се какво да правя и най-накрая бях решила. Станах облякох се с някаква риза и тъмни дънки ,,Келвин Клайн''.Бях почитателка на хубавите дрехи и всеки, който ме познаваше щеше да го каже. Излязох от задушната къща и оставих икономката ми да пази мястото. Беше женица на средна възраст, с леко прошарена коса. Обичаше ме като дъщеря, което беше ужасно странно, защото аз не се държах с нея кой-знае колко добре. Ала в сравнение с другите хора, нея уважавах малко повече. Мислех, че заслужава да живее добре и за това все още не я бях уволнила. Пък от друга страна правеше страхотно ,,Bloody Mary'', защото като по-млада била зайче на Плейбой. Как все се натъквах на такива хора, нямах си ни най-малка представа. Бях с обувки на средно висок ток, а косата ми се развяваше леко настрани, заради подухващия ветрец. Вървейки стигнах до гората. Една красива пътека беше привлякла вниманието ми. Явно никой не се грижеше за нея, защото всички храсти не бяха подкастрени, а цветята изглеждаха някак странно почти увехнали. Но все пак имаше някаква красота, която не всеки можеше да долови. Вървях съвсем бавно, бях забила поглед в земята, а ръцете си бях пъхнала в джобовете на дънките си. Тогава се сблъсках в някакъв човек. За малко щях да падна, но той ме хвана за ръката. - Хей, внимавай къде вървиш! Казах аз, въпреки че осъзнавах, че само аз и единствено аз бях виновна. Не гледах къде вървя и беше от ясно по-ясно, че ще се сблъскам в някого или нещо, рано или късно. Но аз трудно признавах грешките си. - А сега ще ме пуснете ли?! Все пак непознатия ме беше хванал и заради него не бях паднала на земята. Той все още ме държеше за ръката, леко стиснал рамото ми. Той леко прехапа долната си устна и ме пусна бавно. Спуснах ръце по бедрата си, изглаждайки дънките надолу. Прокарах пръсти през косата си. Върнах погледа си върху него и леко смекчих тонът и изражението си. Все пак наистина аз бях виновна, но естествено, нямаше да го призная пред някакъв непознат. | |
| | | Stefan Salvatore Vampire
Брой мнения : 82 Points : 84 Reputation : 0 Join date : 19.05.2012
| Заглавие: Re: Скритата пътека Съб Май 19, 2012 7:30 pm | |
| Поредния скучен ден в къщата ,какво интересно можеше да се прави когато самата къща беше празна ,Деймън пак се размотаваше нанякъде ,а Елена вече не ни посещаваше ,което от една страна беше прекрасно ,защото ми даваше време да забравя за нея. Но ми беше дошло и до гуша да седя в нас и да се наливам с бърбан ,облякох дънките си и една сива прилепнала тениска ,наметнах едно черно яке ,колкото да спираше вятъра не ,че на вън бе студено ,но все пак,..Слезнах по - стълбите и излезнах от къщата ,но май малко силно треснах вратата.Реших да се разходя в гората и да оставя колата ,исках да подишам малко свеж въздух . Вървях навътре докато не стигнах до онази скрита пътречка ,на която много рядко можеше да видиш някой да се разхожда ,вървях напред ,но не гледах много много къде вървя. Свалих якето си и го наметнах на рамо ,в същност времето не беше такова за каквото го мислех беше доста приятно особено за разходки сред природата и в момента ,в който се обърнах за да продължа по пътеката някакво момиче се блъсна в мен , без да се замислям бързо протегнах ръката си задърждайки я ,за да не падне на земята. Е определено това момиче блееше някъде и не гледаше къде върви ,но на всеки се случваше да се замисли и да не внимава.Каза ми да внимавам къде вървя ,но аз просто продължих да се заглеждам в нея ,осещайки се ,че вече доста време я бях държал ,но я пуснах чак като тя ми каза , леко прехапах доланата си устна ,какво да се прави човек понякога се забравяше - Да ,да разбира се ,съжалявам - отговорих и аз пускайки я ,а след това я загледах докато преглаждаше дънките си и оправяше косата си .Но най - накрая откъснах погледа си от нея ,когато тя самата смекчи тона и изражението си , и си позволих да я заговоря. - По - скоро вие госпожице ,трябва да внимавате къде вървите, другия път може да няма кой да ви хване и да паднете и да се нараните сериозно - казах и аз съвсем добранамерено ,напоследък в главата ми беше единствено и само как да се държа по - нормално с хората и неживите. - Ако мога да попитам какво прави ,момиче като вас ,само в тази част на гората? - задодох и въпрос ,а след това преметнах якето си на другото рамо усмихвайки се на момичето седящо срещу мен. | |
| | | Ally Stonem Moderator
Брой мнения : 45 Points : 45 Reputation : 0 Join date : 19.05.2012
| Заглавие: Re: Скритата пътека Пон Май 21, 2012 9:01 am | |
| Аз? Да се нараня? Не бях чувала за демон, който е паднал и се е наранил. Усмихнах се леко и извъртях поглед. Извадих ръцете от джобовете си и ги сложих на ханша си. Изгледах го от долу до горе, и вдигнах високомерно главичка. Веднага щях да вляза в мислите му, какво по-добро беше от моята дарба, да копира всички други. Така бях придобила емпатията. Влязох в ума му и видях мислите му, относно това как искал да се държи, по-добре с неживите. Усещах, че не е нормален човек, затова нямаше нужда да се крия, че и аз не съм обикновена. Само, че аз явно се наслаждавах на лошата си демонична страна, а вампирът пред мен, не чак толкова. Май беше като онези кученца, които лаят, а не хапят. Само, че в неговия случай той имаше зъбките, но просто не ги използваше. Ако бях на негово място, само заради високомерния ми тон, щях да направя нещо грубо, но очевидно се различавахме. - Ами не е Ваша работа, но просто се опитвам да избягам от мислите си. Присвих леко очи и намусих устните си в странна гримаса. Тръгнах напред и го бутнах най-демонстративно. Доволна от себе си, вече можех да продължа с разходката си. После да се прибера вкъщи и там да ме чака някое леко коктейлче тип ,,Маргарита''. Но не, винаги трябваше да има продължение, нали?! Момчето ме хвана и ме издърпа към себе си. Това, че беше по-висок и така нататък, не му даваше такова право. Измъкнах ръката си от неговата и поклатих леко глава. - Това ли е доброто държание с неживите? Засмях се и промърморих тихо. - Али Стоунъм, приятно ми е. Русокоското беше привлякъл вниманието ми, сега беше негов ред да се представи и да видим дали щеше да успее, да го задържи. п.с - всякаква липса на муза...sowwy | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Скритата пътека | |
| |
| | | | Скритата пътека | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |