Езерото в парка

Тъкмо бях пристигнал в Мистик Фолс. Но още щом го видях забелязах коренната разлика на градчето от преди векове, когато го бях посетил. Сградите, парковете и уличките - всичко беше променено. А и жителите му.. с изключение на някои.
Реших да разгледам Мистик Фолс и реших да отида на някое по-спокойно местенце. Затова тръгнах към парка. Реших да повървя, а не да използвам колата си. След няколко минути вървене най-накрая го стигнах. Отидох до езерото. Преди го нямаше. Пристъпих на ръба и приклекнах. Вдишах чистия и приятен въздух и се наслаждавах на природата. Откога не го бях правел. Вгледах се в спокойната вода и се сетих за една детска игра, която играехме с братята ми когато бяхме по-малки. Преди няколко хилядолетия.
Намерих едно гладко и обло камъче и го взех. След това се прицелих и хвърлих камъчето по водата. То изхвърча и гладко се плъзна по повърхността ѝ, оставяйки следи. Засмях се леко. Тази игра винаги ми беше забавна. Реших да пробвам още един път. Намерих друго камъче и тъкмо да го хвърля, когато чух стъпки зад себе си. Стъпки, които идваха отдалеч и едно човешко същество нямаше как да усети и чуе. Обърнах се и се вгледах в дърветата наблизо, откъдето се чуваха. Наострих слуха си и чух женски глас.. който изпсува нещо. Уоу. В моето време никоя жена не би си позволила да псува и ругае докато в днешно време всеки го правеше и то с лекота. Псувнята присъстваше в почти всяко едно изречение на днешното поколение. Колко много се бяха променили хората и начина им на живот.

Времето днес беше страхотно и аз реших да се поразходя и да подишам чист въздух. А идеалното място за това беше паркът. Пък и исках да се запозная с някого. От няколко дни бях в града, не бях излизала никъде и логично - не познавах никого. А аз мразех това.
Облякох си едни тъмни прилепнали дънки и едно бяло потниче. Сложих си обувки на висок ток, оправих си косата и излязох. Бях далеч от парка и затова реших да ползвам колата си. Можех да използвам скоростта си на вампир, но не исках да рискувам да ме види някой. Предпочитах да запазя тайната си. Качих се в колата си и потеглих. Натиснах газта до дупка и след няколко минути пристигнах. Паркирах си колата и тръгнах към първото нещо, което привлече вниманието ми - езерото. Трябваше да мина през едни дървета обаче. Тръгнах, но освен дървета имаше и най-различни храсти и бодили и треви. Беше трудно проходимо. Стъпнах в една глупава трева.. и се спънах. Това се случваше веднъж на сто години, забога та аз бях вампир! А вампирите не се спъват в треволяци. Ъгх!
- Мамка ти! - изпсувах и сритах ядосано тревата. Успях да се измъкна и най-накрая излязох. До езерото седеше някакъв мъж. Той ме погледна и се усмихна. Изглеждаше мил. Приближих до него. Той се засмя леко. Май беше на мен? Посегна с ръка и махна една клечка от косата ми.
- Оу. Благодаря. Ами аз... претърпях малък инцидент при тези дървета. - Посочих му ги и се засмях леко. Уплаших от вида на косата си. Сигурно изглеждах като зомби. Побързах да я пригладя и да я приведа в нормален вид.
- Сигурно изглеждам ужасно.. - казах.

Косата на момичето беше леко разчорлена и имаше някакви сухи листа, заплетени в кичурите. Засмях се и махнах една клонка от косата ѝ. Тя ми благодари и започна нервно да оправя косата си и да я привежда в нормален вид. Каза ми, че сигурно изглежда ужасно. Засмях се отново.
- Не е толкова зле. Има само няколко изсъхнали листа, една клонка, която вече махнах и няколко малки тревички.
Отвърнах със доловим сарказъм. Момичето се засмя нервно и продължи да оправя косата си. Можех да усетя, че не е човек. Все пак не бях вчерашен. Но това не ми пречеше. Приемах останалите твари както хората - другите хора. Толкова време бях прекарал с такива - беше ми се отразило.
- Какво правеше в тези дървета?
Попитах я. Беше ми любопитно какво търси една млада дама като нея насред тези тревища и буренаци. В моето време никоя жена не би си позволила да прави такива неща. Но както вече споменах, всичко се беше променило.
Момичето най-накрая се пооправи и ми отдели внимание. Отговори ми.

» Алейте в парка
» Полянките в парка
» Тъмните алей на парка
» Тъмните алей на парка