Създаване на демон

Име:
Години:
Прякор:
Дарба: (имате право на най много 3)
Външен Вид:
Характер:
История:
Допълнителна информация:
Снимка (+ името на известната личност).

Създаване на демон Tumblr_lhnz10YTiL1qa3aiko1_500

Adriana Lima

Име:
Бианка Лорън

Години:
19 физически / 309 демонски

Раса:
Демон

Сили:
Илюзия за болка, Контрол над умове и спомени и Видения

Създаване на демон Tumblr_ljp7pwlLOp1qhsdh9o1_500

Създаване на демон Tumblr_ljp7pwlLOp1qhsdh9o1_500

Описание:
Същински ангел с дяволско сърце. Има бели зъби и чаровна усмивка, която в същото време е доста секси. Косата 'и е кестенява и разнася аромат на ванилия и е копринена на допир. Има сини очи, за които често 'и завиждат. Секси тяло, което поддържа с тичане или плуване. Очарователен външен вид. Обича да се лакира и да експериментира с временни татуировки, които издържат около седмица, но не и повече.

Създаване на демон Tumblr_lqs2ovUXWR1qhsdh9o1_500

Създаване на демон Tumblr_lqs2ovUXWR1qhsdh9o1_500

Характер:
Характера на Бианка е доста сложен и настроенията 'и се менят на секунди. Повечето я оприличават в образа на безчувствена и опасна мацка с сили, които не се страхува да използва. И са напълно прави. Импулсивна е и не мисли много преди да действа, което я прави много опасна, имайки се на предвид, че е същински демон и знае как да използва силите си перфектно. Голям инат е никога не може да излезеш на глава с нея. Науми ли си нещо това трябва да е и точка по въпроса. Независима е и не приема заповеди от никой.
Не я интересуват чуждите мнения и е много трудно да я засегнеш или обидиш по какъвто и да е начин. Но направиш ли го рискуваш самият Дявол да се изправи срещу теб. Тогава става истински пожар и единственото, което може да направиш в този момент е да се молиш на който се молиш там или да се надяваш всичко това да е ужасен кошмар, пренесъл те в Ада, и всеки момент ще се събудиш от него. Защото Би е способна да те убие по близо милион съвсем различни и много болезнени начина. А да не говорим за измъчването, в което е най - добрата. Просто не се опитвайте да я ядосате или засегнете по някакъв начин, защото само по някаква случайност успеете просто ще се молите никога да не сте се раждали.
Не е добро момиче(изобщо даже!), професионална лъжкиня и невероятна манипулаторка. Обича да контролира, би направила всичко, за да постигне това, което иска и едва ли ще намерите по - голяма актриса от нея.
Веднъж предадеш ли я е много трудно да върнеш доверието ѝ обратно и да я накараш да ти вярва отново. Много е отмъстителна и затова никой не смее да си прави шегички с нея още по - малко да говори и работи зад гърба 'и. Тогава с един замах би съсипала живота му.

Създаване на демон Tumblr_lqrykz0csV1qhsdh9o1_500

Създаване на демон Tumblr_lqrykz0csV1qhsdh9o1_500

История:
Бианка е родена в малко и много красиво градче. Още от малка си пада по белите и дразненето. Родителите ‘и са се опитвали да я променят, но никой не казва на Би какво да прави и какво да не прави. Бианка още от малка е научена сама да се грижи за себе си и само за себе си, защото винаги може да стане нещо много лошо и ти да обереш пешкира.
Минали години и Ан развивала недосегаемия си характера си, заминавайки от и връщайки се в градчето. Когато станала на 18 години отново се върнала при родителите си, само че тях вече ги нямало. Всички роднини на Бианка и всички приятели били хладнокръвно убити от вампир. Единствените оцелели били избягали. Тези вампирски неща били нови за Бианка и тя не знаела какво да прави. Започнала да събира всички тела на двора, след което ги запалила. Гледала как най – близките ‘и горят пред нея. И тогава внезапно някой я сграбчил назад, опитвайки се да я удуши. Бианка се опитала да избяга, ритала 'и викала, но изведнъж всичко 'и причерняло. На следващия ден Бианка се събудила в стая, която до преди никога не била виждала. Била 'и толкова лошо, че едвам станала от леглото, на което се намирала. Точно щяла да стане от леглото, когато в стаята нахлул същия мъж, който убил семейството 'и. Бианка не знаела какво да прави, поради простата причина, че не знаела какво е все още. Била едва на 18 години, както споменахме често заминавала и родителите 'и така и нямали възможност да 'и кажат каква всъщност е и единствената причина, поради която тя не знае истинската си същност е, защото родителите 'и искали тя да живее и расте в спокойно преди да разбере за силите си и това, което трябва да прави. Вампирът обаче знаел за Бианка още от първата им среща в двора на къщата 'и. Разказал 'и всичко за това, какво е тя и силите, които притежава. Помогнал 'и, но след няма и месец започнал да я взема за свое притежание. Бианка му била слуга за повече от 100 години. Правила това, което той иска и не можела да направи нищо по въпроса. Правила това, което той и приятелите му искат. Но един ден на Бианка 'и писнало и, благодарение на един.. нека го наречем приятел, тя успяла да избяга. Искаше 'и се да е успяла да го убие, но не беше и продължаваше да се страхува, че някой ден този вампир щеше да я намери, а тя не беше много убедена, че можеше да го победи, колкото и добре да владееше силите си, защото той беше много по - голям от нея и притежаваше прекалено много сили.

Одобрена си добре дошла!

Име: Ally Stonem

Години: 20/800

Раса: Демон

Дарба: Материализация,Причиняване на болка с поглед,Четене на мисли.

Външен вид: Зависи от това, кое тяло съм заела. В момента косата ми е златисто руса и се спуска на вълни по гърба ми. Когато се погледна в огледалото виждам малко носле, красиви скули и ослепителна усмивка. Но първо винаги забелязвам очите. Синьо-зелени, каращи те да се предаваш всеки път. Само с тези очи можех да съблазня мъж за секунди. Една дума ме описваше: перфектна. Спускаме се надолу и забелязваме прекрасното тяло, точно на кръста има малък надпис ,,Sed Diabolus me iudicare potest.'', което означава, че само Дяволът може да ме осъжда. Надолу се виждат дългите крака. Дрехите, които нося са повечето пъти къси поли и мини-роклички. Няма нищо лошо в тях естествено. Обожавам да бъда момичето, по което всички се заглеждат. А и кой не би се загледал по мен?!

Характер: Хм, характер, характер. Кой не обича да се самоопределя? Аз, моя милост и аз. Атрактивна, саркастична, иронична...лоша. Естествена, хаплива, арогантна, егоистична...бездушна. Трябва ли да продължавам? Е, добре. Обожавам да измъчвам жертвите си. Ако отида на психолог или нещо подобно, сигурно ще кажат, че съм имала трудно детство и имам леки психични отклонения. Хах. За какво детство може да се говори, след като не съм имала детство. Бяхме аз, близначката ми...и хиляди други демони затворени в Ада. Прекрасно, нали? Сега просто правя сделки с жалките същества, наричащи се хора и прекарвам всяка секунда в пиене и забавления. Влюбвала съм се само веднъж и повече никога няма да направя същата грешка.

История: Преди да дойда на Земята, съм прекарала около 800 години в Ада, но това са като 8 извън него, за това не се броят. Каква история може да има един демон? Да, помня всичко, което ми се е случвало през годините, но каква е ползата? След като спра да имам полза от тялото, което съм заела, просто го напускам и заемам ново. С една подробност, имам сестра...близначка. Винаги заемаме тела на близначки. Без Али, няма Сали. Без Сали, няма Али. Тялото, в което съм сега има доста лоши спомени, дори и зловещите неща, които правя...не могат да се сравнят с това, което беше преживяло това момиче. Още като малка е била разделена от близначката си по по грешка. През годините прекарани в приемни семейства е приемала наркотици, самонаранявала се е, дори на няколко пъти е била изнасилвана. Но по някаква причина, тя не изразявала чувствата си, просто го е преглъщала и е продължавала напред. Когато заех тялото и, тя и сестра и тъкмо се бяха намерили. Колко "сладко". Ние със Сали ги превзехме и от около 790-800 години изглеждаме така. Сега съм в Мистик Фолс, загубила следите на така обичаната си сестра. Направихме магия на телата и сега те не остаряват, въпреки че сърцата им отдавна са спрели да бият. След като отивам в Ада, да ме накажат, ми дават нещо като проклятие. Вече не мога да се вселявам в други тела освен в това, което съм си избрала преди много години. И още едно, което ми дадоха. От една година насам съм така. Доста специален демон, нали?

Допълнителна информация: Имам нож, който убива демони. Ирония, нали?

Снимка: Amber Heard/Blake Lively

Одобрена,добре дошла.Приятно прекарване

Създаване на демон Tumblr_m470zjmHHx1qgl3cgo1_500

Hayden Christensen

Име... Казват ми Луцифер, „светлоносец“ или каквото друго намерите. Само да не е Сатана, нали? Да, разбирам ви. Заради вас сега се подвизавам с ново име, човешко такова. Как ви се струва Уилям Блейк? Едно съвсем обикновено американско Мисля, че е... правдоподобно.

Моята раса, разбира се, ангел. Или поне бях такъв. Но поради отлъчването ми и цялата нашумяла работа и слухове по сътворението на демоните в крайна сметка това съм сега - демон - независимо на Земята или на Небето.
И моля ви, нека да не си говорим за години, защото едва ли има някого, способен да брои до толкова. Нека просто кажем, че тялото, в което се намирам е на около 26-27.

Дарби, дарби, дарби! Една любима моя тема. Моята способност и талант е в създаването на илюзии. Наистина всякакви илюзии.

Тъй като не мога да разкрия истинския си лик пред вас сега, ще трябва да се задоволите с този на това тяло. Мъж на около 26-27 години. Дълга до рамото светла коса. Очите му са изключително тъмни. Може би това бе и първото нещо, което ми хареса в това тяло. Съдейки по наградите от спортни състезания, наредени на един от рафтовете в къщата му, мога да кажа, че е изявен спортист. Занимавал се е с волейбол, плуване, баскетбол и други. Това обяснява и фигурата му. Като погледнете в кухненския шкаф ще видите храни като зеленчуци, плодове, зърнени закуски... нищо интересно. Но вече аз живея неговият живот, което значи, че всичко това ще се промени. Което е странното, но и никак не старшно, са белезите. Повечето са от ножове, но тук-там се среща и по някой друг...

Характер. Бих го нарекъл труден, защото никой не го разбира. Всички гледат само повърхността, обвивката на нещата. Сякаш никой не може да съзре вътрешността. Не ги виня. Те са хора. Не биха могли да разберат. Затова ги има и демоните. Може да ги наричат коварни, зли и безскрупулни, но те знаят, че са по-добри. Просто защото разбират. Всичко. Хората пред тях трябва да се кланят, защото те са съвършените. Но тъй като още не никой не може да го проумее, демоните се вият под земята като червеи, докато "възвишените" му творения си живеят горе като царе.
Но да се върна на темата. Аз съм бунтар. Винаги съм бил. В началото се опълчих и въпреки че бях изгонен, в пълният смисъл на думата, се почувствах по-добре от когато и да е било преди. Просто защото го направих. И с времето това чувство все по-често започна да минава през мен.
Хубавото при злото е, че можеш да правиш каквото си искаш и никой не ти търси сметка за това. Изиграваме хората, друг път сами себе си. Но в повечето случаи го правим за забавление. Едно от най-големите удоволствия на света е да притежаваш силата. Затова и я прилагаме над хората. Първо, защото ги мразим и второ, заради победата.

От къде ли да започна...? Раждането ми? Израстването? Или от момента когато разбрах, че съм различен от събратята си. Те всички слушаха баща ни. Следваха заповедите му без да задават излишни въпроси. Докато аз го правех. Не веднъж съм питал дали това, което вършим е правилно и защо трябва да се направи. Понякога получавах отговор. Друг път - не. Може би това и бе едната причина толкова да намразя хората. Казано ни бе да се поклоним пред тях. Но защо като те са наше подобие?! По-силни ли бяха от нас? Не. По-лоялни към създателят ни ли бяха от нас? Определено не. И затова аз реших да въстана срещу всичко, в което бях вярвал досега и да докажа правотата си. Е, не се получи точно както го бях планирал, но важното в този момент бе, че се бях опълчил. И нямаше да спра. Поне не и докато те все още дишаха. Заради тях изгубих много, но спечелих много повече. Демоните споделяха моята омраза към тези създания и заедно правехме милиони опити да ги изтребим от Земята. Но уви беше по-трудно отколкото смятахме. Бройката им постоянно се увеличаваше. И тъй като ангелите също се намесиха, нашата бавно намаляваше.
И така докато ме заключиха в клетка. Още не ми е съвсем ясно как успяха, но го направиха. В началото беше много трудно да стоя отстрани, безсилен. Не бях безпричастен към случващото се. Наблюдавах с неприкрито задоволство мъченията на хората. Но не и тези на демоните. Появиха се ловци. Започнаха да ги убиват един, след един. А бяха просто хора...
И ето че сега най-накрая съч свободен. Признавам, отне ми доста повече време отколкото предполагах, но го направих. И сега веселбата тепърва започва.

Одобрен си добре дошъл.Приятно прекарване.