Ню Йорк,преди две години.

Време беше да посетя и Ню Йорк.Бях чувала толкова прекрасни неща за него,та започнах да се чудя как така още не съм отишла.Хванах първият самолет за Ню Йорк и само след няколко часа бях пристигнала.Сега къде щях да намеря хубав хотел.Излязох от летището и се огледах.Добре,трябваше да призная,че градът беше величествен.Всичките тези големи сгради,пълни улици с хора.Обичах оживените места.Видях мъж,облечен в костюм,държеше куфар.Той трябваше да знае къде има хубави хотели.Тръгнах към него,спрях го и го попитах.
След половин час вече бях настанена в един от най-луксозните хотели в цял Ню Йорк!Оставих багажът си на рецепцията и се качих в стаята си.Влязох в банята и след два успокоителни и прекрасни часа,прекарани в горещата вода излязох от банята.Куфарът ми беше пристигнал.Беше време за купон.Започнах да ровичкам из дрехите си,за да си избера нещо,което беше подходящо.Беше лято,затова облякох любимата си синя рокля.Беше ми една от най-новите.Отиваше на очите ми,а и обожавах синият цвят.
Излязох от хотелът и хванах такси.Казах му да кара към най-готиният клуб.Колата потегли нанякъде,а аз гледах през прозорецът.Определено ме очакваше невероятна вечер.След малко вече бях пред клубът.Влязох вътре и започнах да се оглеждам.Идеално ... много хора,силна музика и ужасно много алкохол!Какво повече можех да искам.Докато се оглеждах около мен обаче един мъжки силует хвана окото ми.Усмихнах се дяволито и тръгнах към вампирът.Изведнъж застанах точно пред него и с ръце на хълбоците казах.
-Виж ти,виж ти!Нима това е Деймън Салваторе?-наистина не можех да повярвам,че го виждам.Беше минало толкова много време от последната ни среща.

Както всеки един вампир се нуждае да смени обстановката и да се позабавлява в някой друг град с някои заблудени души.После да си източи кръвта и да им въздейства,че нищо не е станало ? Е да .. аз бях точно в този период.Мистик Фолс беше станало прекалено скучно място да се отбивам всеки път щом ми беше скучно зад а досаждам на Стефан или на племенника ни доколкото си спомням .. май беше Зак.Като се замисля една малка разходка до Ню Йорк нямаше да ми дойде никак зле.Хванах якето си тръгнах.Стигнах до центъра на града , в който бях в момента и си повиках такси.Трябваше да изглеждам като обикновен гражданин и да се слея в обществото.
Пристигнах.Не мислех да оставам за дълго .. А доколкото се познавах първото място което щях да посетя беше първият клуб който ми се набие на очи.Влязох вътре.Имаше прекалено много хора и същества.. не бях единственият-усещаше се.По-добре за мен .. тъй като преди да отпраша отново за следващия град да намеря някоя депресирана ученичка и да се нахраня с нея,но все още беше твърде рано.Веднага се насочих към бара и седнах.Бармана ме погледна .. и аз си поръчах уиски.Поогледах се наоколо за жертвата си.Взех чашата си и се отправих към една от масите на бара.Малко преди да седна на масата пред мен се появи поята стара приятелка .. Габриел.От доста време не се бяхме виждали с нея .. пък и изненадващата й поява доста ме заинтересова.
Засмях се когато започна с това "Виж ти,виж ти".. Поогледах я .. за да видя дали през цялото това време е имало някаква малка променя в нея но не намерих.Тези 600 години въобще не и личаха.
- Русокосата пленителка на сърца .. в Ню Йорк ... ? - казах като се засмех но все още не бях продължих с изказването си.
Огледах се наоколо за да видя дали има някой с нея.
- И то сама ? Това е нещо ново за теб Габриел .. - казах като сложих чашата на масата и продължих да се смея.
Радвах се че поне щях да имам компания за вечерта.

"Русокосата пленителка на сърца" Това ми хареса.Усмихнах се широко и го погледнах.Засмях се на следващото му изречение.
-Сама съм ... за сега.Все още е прекалено рано скъпи ми стари приятелю.Много добре знаеш,че обичам да опознавам добре жертвите си.-подсмихнах се и го прегърнах.С него си приличахме толкова много.Дори понякога се чудех дали не бяхме брат и сестра?Характерите ни бяха толкова сходни,даже в повечето време успявахме да се разберем само с поглед.
Огледах се и аз и тогава гордо заявих.
-Но така като те гледам и ти не си се променил кой знае колко много.Сменил си прическата,което е добре.Не те харесвах с предната,изглеждаше доста скромно,а както всеки който те познава знае,че ти не се вписваш в тази дума.-и беше така.Ако някога видех Деймън скромен собственоръчно щях да си забия кола право в сърцето.
-А и като те познавам ... и ти търсиш нещо свежо.-засмях се и се обърнах на другата страна и се огледах.Оглеждах всяко едно момиче,докато една брюнетка не ми направи впечатление.Усмихнах се дяволски и отново се обърнах към Деймън.
-На 12 часа.Привлекателна,с хубаво тяло.Не ти трябва да е много умна ... няма да се жениш за нея.-повдигнах рамене някак невинно и лицето ми придоби ангелско изражение.Бях забравила колко беше забавно да съм с него.

Добре .. срещата ми със старата ми приятелка Габриел щеше да е доста забана..поне така се очертаваше.Прекалено доста комплименти за толкова малко време .. това беше нещо обичайно за Габриел.Засмех се когато очичките и заиграха по първата ни жертва.Погледнах момичето, като през това време отледах и останала част от обществото което беше в бара.На лицето ми се появи самодоволната усмивка.Обърнах се с гръб така че да виждам само нея.
- Русокосата на третата ммаса .. - засмях се.
Май леко се използожи с разпознаването ми на стил за хранена.Нима беше забравила че си падах по блондинки.Но това мен не ме притесняваше имаше прекалено много неща който да вършим докато тя е в града ..а за колко щеше да остане .. това винаги е било мистерия за нея както иза мен.
- Барммана серизно ти хвърля по едно око Габриел .. май ще остана без компания .. - засмях се като върнах погледа си към чашата с алкохол.
Засега мисле,че малко щях да забавя темпото с пиенето на кръв.Все още беше рано.А най ми допада пияна тинейджърка с алкохол в кръвта .. Деликатес.Разтърсих главата си и се върнах на Габриел.
- А ти .. на сухо ли ще го караш като мен ? Без кръвопролития до сега ?! - попитах я като изпих и последното съдържание в чашата си което беше останало,а после погледнах сваляча на Габриел и той веднага разбра,че тряда да ми донесе следвашата доза уиски.

-Как дори успя да си помислиш,че мога да забравя вкусът ти.Но според мен трябва да разнообразиш малко.Вярно,че ние блондинките сме доста палави в някои отношения,но съм била и брюнетка ... така,че избери тази,която аз ти посочих.Ще видиш,че няма да сгрешиш,или вече ми нямаш доверие?-погледнах го съмнително.Погледът на барманът направо ме изпиваше цялата.Не му обръщах внимание,повечето мъже ме разсъбличаха само с поглед.
-Ще останеш без компания,чак когато започне да ми става скучно,а с теб .. това едва ли ще се случи скоро.Нека да хвърля по едно око,какво лошо има.?-подсмихнах се и погледнах към момчето.Вярно,че беше симпатично но не беше мой тип.Аз обичах високи,едри мъже.С бяло лице,черна коса и сини очи.Деймън перфектно се връзваше с представата ми за мъж,но това че бяхме приятели и то доста добри ме спираше да предприема каквито и да било действия.
-Знаеш,че аз никога не оставам на сухо,драги ми мой приятелю.Никога!-подчертах на второто никога и отново погледът ми се насочи към барманът.Отидох до него с чаровна усмивка на лице.Поръчах си едно голямо уиски и му казах,че съм свободна,така че ако няма планове за нощта можехме да я прекараме заедно.Това,което обаче той не знаеше беше,че след тази нощ едва ли щеше да се появи на работа повече.Жалко,но не и за мен.
Върнах се обратно при Деймън с лукава усмивка,смигнах на барманът и казах.
-Ето така се прави.Вие мъжете можете да бъдете толкова лесни.Един поглед,няколко мръсни думи и сте наши.

Нямаше да крия че това което казваше Габриел е грешно.Бяхме си лесна плячка щом ставаше дума за секс и то с привлекателно момиче.Но ако си вампир .. това беше прекалено лесно дори и за един вампир от мъжки пол.Поклатих глава одобрително като взех чашата си и отпих от нея.След това погледнах към русокосата ми стара приятелка.Нямаше да я питам излишни въпроси дали ги върти всички на малкият си пръст без дори да използва дарбата си защото това щеше да е прекалено тъп въпрос от моя страна.
- Доколкото те познавам Габриел ти не си от рода въмпири .. които са към скучната страна на нещата.Какво те довете тук в Ню Йорк .. сексът с нюрокчани .. мислиш че е по добър или просто да източиш кръвта на онзи там който те запя с отнорена уста ?! - казах като се засмях .. и се обърнах към бармана замалко .. за да видя колко жалко изглеждаше точно в този момент .. особенно като гледаше тялото на Габриел ..
- Така като гледам не само лицето ти му привлеча вниманието приятелко моя .. тези отпред .. хах .. определено би се навил да спи с теб .. - продължавах да се смея.
Човешките същества бяха прекалено скучно или как да го кажа .. може би глупави че да разберат че едно красиво момиче като Габриел би се оказало опасна или по точно смъртоносна цел за него.А доколкото познавах русокосата от дългите ни години приятелсто .. тя попринцип не си беше лесна !

Всъщност и аз не знаех какво правех тук.
-Нека кажем,че си прав.Не съм правила секс с нюйоркчанин,а винаги съм искала да пробвам,но и двамата знаем,че дори и да не беше от Ню Йорк отново щях да му източа кръвта.-засмях се заедно с него и допълних.-А пък и ми беше скучно,а нали казват,че в Ню Йорк никой не може да скучае.-повдигнах рамене и отпих солидна глътка от уискито.За сега онова барманче можеше да ме гледа колкото си пожелае,не мислех да му обръщам никакво внимание.Сега вниманието ми бе насочено изцяло към Деймън.
-Кой не би се навил да спи с мен?-повдигнах вежда,след което се засмях гръмко.Не исках да се хваля но никога,където и да отидех не бях лишена от мъжко внимание и вече бях свикнала мъжете да ме оглеждат,дори ако не го правеха щях да ги убия.Засмях се на тези си мисли,след което обаче запитах Деймън.
-Ами ти ... какво става с теб?Как е Стефан?-тук едвам се сдържах да не се засмея.Никога не бях виждала брат му,а знаех за него толкова много та чак имах чувството,че го познавам от цяла вечност.
-Ще бъде глупаво от моя страна да те попитам дали случайно някоя не ти е завзела умът,затова ще се въздържа от този въпрос.-погледнах го в сините очи,след което погледнах и към чашите ни.Вдигнах моята високо горе и гордо заявих:
-Да пием за кръвта,която смятаме да пролеем тази вечер!

Много мразех някой да ме пита за Стефан , а Габриел определено знаеше точката ми на кипене на моменти.Вбесявах се от този начин .. да не би да им приличах на личната секретарка на Стефан ? Но нямаше да обърна внимание на този въпрос .. който се отнасяше към скъпоценният ми брат.А относно това , има ли някой която да ми е взема ума .. все още не се беше намерила така по хоризонта .. колкото и да ми се искаше пък живота беше пред мен вся пак бях едва на 175 години.Погледнах към росокосата след като спомена за това да пием за връвопролитията , които ще има днес.Видгнах чашата .. а след това отпих.Нямаше да питам въпроси от рода дали има някой и при нея .. да и завърти глава на 180 градуса .. защото ако беше така самота Габриел щеше да го каже вместо да се сваля вжалкият барман който все така продължаваше да я оглежда.Определено на това момче никоя до сега толкова сексапилна като Габриел не му се беше вързвала... или пък грещах ?
- А ти Габриел мила ... без променя за 30 години ? Това не е ли малко странно за теб ? - засмях се.
Попринцип винаги бях свикнал да виждам старите си приятели или врагове с нещо ново в себе си или по себе си .. но в Габриел не намирах нищо.Не че пък тя се нуждаеше от такива .. но кой ли знае може да си е променила характера което е съмсем малко вероятно .. ако беше така досега да съм забелязал всяка една промяна в нея.Както тя ме познаваше добре така и аз нея .. може би това беше предимството да бъдем така близки с нея .. като за приятели разбира се.

Вярно,че не обичаше да говори за брат си.Но пък бях любопитна.Личната секретарка на Стефан звучеше наистина чудесно обръщение,за да го дразня в някой друг момент.Никога не съм разбирала защо толкова се мразят.Вярно,че онази кучка Катрин е виновна за всичко.Ако бях на тях щях да се съюзя с брат си и да убием малката фръцла.Виждала съм Катрин но само на снимка,не исках да я виждам пред себе си,тъй като щях да я убия.
-Знаеш,че се обожавам прекалено много,за да променя каквото и да било в себе си.-и беше така.Наистина бях ужасно самовлюбена,мислех само за моята изгода.Бях егоистка,но пък така се харесвах.Не ми трябваше да се задържам на едно място,тъй като това щеше да ми донесе само и единствено проблеми.А аз исках спокоен живот.Да си убивам,когато и който си пожелая.Само ако поисках можех да убия и Брат Пит,но ми се струваше твърде голяма загуба за женската част от света.
Но едни негови мисли се набиха в главата ми и не можех да не им обърна внимание.Знаех колко много мразеше да му се ровя в главата,но не бях аз виновна ... тоест не винаги.
-Значи така,искаш да намериш момиче,което да те обича и да те уважава и да ви раздели само смъртта?-присвих устни и започнах да пърхам с мигли,като малко дете,след което се засмях.Изпих уискито в чашата на екс и поклатих разтревожено глава.
-Деймън,Деймън ... това,че не сме се виждали от доста време не ти е повлияло добре.-започнах да цъкам с уста и клатех неодобрително глава.

Отново го правеше .. предимствоно на по вързастните вампири от мен.Да ми бърка в главата .. но тъй като знаех всичко за нея и тя за мен не мисля , че щях да се трогна пракелано много от това което ми каза тя.Габриел и неините детски физиономии.. понякога това момиче можеше да те разсмее от нищото .. както и да те яоса от нищото .. всичко зависеше от това дали тя ще го пожелае.
- А теб майка ти и баща ти не са ли те учили че влизането в чуди глави може да има фатален край .. - засмех се като отпих от чашата си и след това веднага върнах погледна си на русокосата ..
- Еми ако нещо друго се въртеше в главата ми точно в този моменти Габриел .. нещо неприлично ? - дигна вежди сериозно и въпросително след което отново се засмех тъй като мислех че това няма да и попречи отново да провери как е там вътре мозъка ми.
Да беше си права .. никаква корекция по нея .. какво по добре ото това за старата ми приятелка ? Така или иначе всеки й се лепеше като муха на масло .. пък и аз не бях в такива взаимотношения с нея .. определено щях да съм поредната и жертва .. но това сега е съвсем отделна тема.Прекалено дълготото мълчание .. не водеше до нищо добро или забавно ..
- Е мис не се нуждая от корекции харесвам се такава какво съм .. - самовлюбена .. какво ще правиш тази вечер освен да точиш от кръвта на някой беззащитна душица от този бар ? - попитах любопитно .. по така както гледах вече минавахме и двамата на по горно ниво .. 4-5 чаша алкохол .. не че пък ни влияееше кой знае колко ..

Ауу,беше толкова забавно,че не мислех да спирам само до тук.Обичах да го ядосвам,очите му придобиваха съвсем друг цвят и приличаше на някое малко момченце,на което му бяха взели камиончето.
-Фатален край ли?И кой доведе фаталния край?-така като гледах аз бях най-възрастната тук.Естествено,та аз бях на 600 години,а повечето тук нямаха и 30.Но не се чувствах никак стара,напротив даже.Чувствах се пълна с енергия и живот,макар че вътрешно бях мъртва.
" Еми ако нещо друго се въртеше в главата ми точно в този моменти Габриел .. нещо неприлично". Тук погледнах в страни и сбръчках чело.Не ми се искаше да гледам как Деймън си представя как прави секс с някоя от тук.Направих погнусена физиономия и казах.
-Добре ще спра.-натъртих на последната дума,но след това допълних.-за сега.Не ми се иска да видя нещо,което ще ме накара да ослепея за цяла вечност,а очите ми са красиви.-присвих очи и го погледнах намусено и се засмях.Отново отидох до барманът,като този път със студен тон му казах да налее по още две големи чаши.Но тогава размислих.Вместо да се разкарваме постоянно до бара поръчах една бутилка уиски.Момчето не преставаше да ми се усмихва,а аз го гледах отегчено.Този започваше да ме дразни и нямаше да получи дори и целувка за обслужването си,а така като помирисвах щеше да бъде вкусен.Подаде ми бутилката и се върнах обратно при Деймън.
-Този започва да ме дразни и то жестоко.-извъртях очи недоволно и изпъшках.

Прекаленото много запане по тялото на Габриел от бармана вече взе да я дразни.Често казано не бих искал да съм на неговолото място като си представя,че скоро неговата кръв ще бъде изсточена и ще бъде оставен сам в наякоя хотелстая стая на леглото и на сутринта като се събуди ще му бъде въздействано да помни нещо съмсем различно от случката , която се е лучила реално.Та това си беше незабравиламата Габриел Хейстигнгс .. кой би забравил това момиче ? А ако решеше да смени тактиката си щеше да ме изненада прекалено много.Взех си чашата като я продърпах към себе си и очаквах всеки момента да направи нещо интересно.
- Явно не всеки път да си в светлините на прожекторите е по твой всук Габриел мила .. - казах като това можеше да се каже .. тоест да я засегне до някъде,но все пак ме познаваше прекалено добре за да ми се убиди от този факт .. винаги съм споделял всичко с нея .. е разбира се,не чак толкова големи подробности ... просто това което би трябвало да я заинтересова , че да ми погомгне по някакъв начин.
Точно тогава в главата ми изникнаха толкова много моменти, в които ми е спасявала задника .. и то не само от обикновени момичета,които са хлътнали по мен или нещо от този вариант ,а и доста сериозне неща.